"Dying is a wild night and a new road." | allie samuels

 
Бледите й пръсти преминаха по позлатената повърхност на медальона, очертаха сложните извивки, спряха се на завъртяното „а“ по средата, сякаш парчето метал в ръцете й можеше да проговори и да разбули черните петна, осеяли миналото й. За пореден път се взираше безмълвно в единствената вещ, която доказваше, че е живо същество, че е дошла от някъде, дори и да не знаеше накъде точно се движи. Но Али обичаше да живее в безтегловността на неизвестното, да се крие в мрака, да наблюдава живота, преминаващ покрай останалите, но неусетно пренебрегвайки нея. Както всички го правеха. Тя беше безличната фигура, спотаяваща се късно вечер до огромните колони в Академията. Тя беше безименното момиче с изпъкнали, плашещи очи, в които се преплитаха нюансите на смъртта и отчаянието. Беше дошла тук безсилна, но дарбата й, кротко тлееща и набъбваща под гладката повърхност на равнодушието, вливаше във вените й неподозирана сила. Непозната енергия, тъмна и гъста като кръвта, стичаща се до всяка една клетка от тялото й, носеща със себе си желанието за разруха. И Али се остави на тази жажда да я погълне изцяло.



Отчаяните му молби бяха като глътка свеж въздух, изпълващ дробовете й. Безпомощните потрепвания на тялото му предизвикваха зловеща усмивка върху бледото й лице, сега огряно единствено от луната, предпазливо наблюдаваща случващото се. Али остана на мястото си, замръзнала подобно на каменните статуи, разпръснати из безбройните коридори на Академията. Но очите й, очите й крещяха, очите й пируваха с гледката, а устните й вече вкусваха отмъщението. Гъстата кръв се стичаше, образувайки локва около дребното му тяло. Леко усилие от нейна страна и сега кръвта следваше мисълта й, следваше точно определена траектория, тя беше цветът, с който рисуваше Али. Спря, едва когато и последното дихание напусна тялото на жертвата й. Остави плода на своя труд да посрещне сутринта.


Безгласното предупреждение остана анонимно. Али бягаше от вниманието, не се нуждаеше от него. Втори път случилото се през онази нощ не се повтори. Никой не се осмели да я приближи, а тя продължаваше да играе ролята, предназначена й в този Лагер.

***

Израснала е в приемно семейство, което търси всякакъв начин да се отърве от нея и я изпращат като прислужница в Лагера. Единственото, което Али притежава, е златния медальон, вероятно останал й от истинското й семейство. Притежава дарбата blood manipulation -  the power to manipulate blood, whether it's from oneself, others or free-flowing.